осекнели

Речник на българския език

1. осекнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осекнели е производна форма на осекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осекнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осекнели е производна форма на осекна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).