осекнела

Речник на българския език

1. осекнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осекнела е производна форма на осекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осекнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осекнела е производна форма на осекна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).