осекнел

Речник на българския език

1. осекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осекнел е производна форма на осекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

осекнел е производна форма на осекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).