осекнало

Речник на българския език

1. осекнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осекнало е производна форма на осекна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осекнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осекнало е производна форма на осекна (мин. деят. св. прич. ср. р.).