осекли

Речник на българския език

1. осекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осекли е производна форма на осека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осекли е производна форма на осека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).