осейвал

Речник на българския език

1. осейвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осейвал е производна форма на осейвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осейвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осейвал е производна форма на осейвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осейвал — мин. деят. св. прич. м. р.

осейвал е производна форма на осейвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осейвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осейвал е производна форма на осейвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).