оседлаел

Речник на българския език

1. оседлаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оседлаел е производна форма на оседлая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оседлаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оседлаел е производна форма на оседлая (мин. деят. несв. прич. м. р.).