освободил

Речник на българския език

1. освободил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освободил е производна форма на освободя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освободил — мин. деят. св. прич. м. р.

освободил е производна форма на освободя (мин. деят. св. прич. м. р.).