освиркал

Речник на българския език

1. освиркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освиркал е производна форма на освиркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освиркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освиркал е производна форма на освиркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. освиркал — мин. деят. св. прич. м. р.

освиркал е производна форма на освиркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. освиркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

освиркал е производна форма на освиркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).