освирка

Речник на българския език

1. освирка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

освирка е производна форма на освиркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. освирка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

освирка е производна форма на освиркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. освирка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

освирка е производна форма на освиркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).