освирепявал

Речник на българския език

1. освирепявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освирепявал е производна форма на освирепявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освирепявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освирепявал е производна форма на освирепявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. освирепявал — мин. деят. св. прич. м. р.

освирепявал е производна форма на освирепявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. освирепявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

освирепявал е производна форма на освирепявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).