освинчил е

Речник на българския език

1. освинчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освинчил е е производна форма на освинча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освинчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освинчил е е производна форма на освинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).