освинчило съм

Речник на българския език

1. освинчило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

освинчило съм е производна форма на освинча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. освинчило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

освинчило съм е производна форма на освинча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).