освинчило си

Речник на българския език

1. освинчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

освинчило си е производна форма на освинча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. освинчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

освинчило си е производна форма на освинча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).