освинчило е

Речник на българския език

1. освинчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинчило е е производна форма на освинча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освинчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинчило е е производна форма на освинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).