освинчило

Речник на българския език

1. освинчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинчило е производна форма на освинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освинчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

освинчило е производна форма на освинча (мин. деят. св. прич. ср. р.).