освинчили

Речник на българския език

1. освинчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

освинчили е производна форма на освинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. освинчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

освинчили е производна форма на освинча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).