освинчила съм

Речник на българския език

1. освинчила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

освинчила съм е производна форма на освинча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. освинчила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

освинчила съм е производна форма на освинча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).