освинчила си

Речник на българския език

1. освинчила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

освинчила си е производна форма на освинча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. освинчила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

освинчила си е производна форма на освинча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).