освинчила е

Речник на българския език

1. освинчила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

освинчила е е производна форма на освинча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. освинчила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

освинчила е е производна форма на освинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).