освинчила

Речник на българския език

1. освинчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

освинчила е производна форма на освинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. освинчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

освинчила е производна форма на освинча (мин. деят. св. прич. ж. р.).