освинчил

Речник на българския език

1. освинчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освинчил е производна форма на освинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освинчил — мин. деят. св. прич. м. р.

освинчил е производна форма на освинча (мин. деят. св. прич. м. р.).