освинчи

Речник на българския език

1. освинчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

освинчи е производна форма на освинча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. освинчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

освинчи е производна форма на освинча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. освинчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

освинчи е производна форма на освинча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. освинчи — повелително наклонение, ед. ч.

освинчи е производна форма на освинча (повелително наклонение, ед. ч.).