освинчело
1.
освинчело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
освинчело
е производна форма
на освинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
освинчело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
освинчело
е производна форма
на освинча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).