освинчело

Речник на българския език

1. освинчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинчело е производна форма на освинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освинчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

освинчело е производна форма на освинча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).