освинчели
1.
освинчели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
освинчели
е производна форма
на освинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
освинчели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
освинчели
е производна форма
на освинча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).