освинчели

Речник на българския език

1. освинчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

освинчели е производна форма на освинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. освинчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

освинчели е производна форма на освинча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).