освинчел

Речник на българския език

1. освинчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освинчел е производна форма на освинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освинчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

освинчел е производна форма на освинча (мин. деят. несв. прич. м. р.).