освинил е

Речник на българския език

1. освинил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освинил е е производна форма на освиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освинил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освинил е е производна форма на освиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).