освинило съм

Речник на българския език

1. освинило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

освинило съм е производна форма на освиня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. освинило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

освинило съм е производна форма на освиня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).