освинило си

Речник на българския език

1. освинило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

освинило си е производна форма на освиня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. освинило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

освинило си е производна форма на освиня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).