освинило е

Речник на българския език

1. освинило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинило е е производна форма на освиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освинило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинило е е производна форма на освиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).