освинило

Речник на българския език

1. освинило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинило е производна форма на освиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освинило — мин. деят. св. прич. ср. р.

освинило е производна форма на освиня (мин. деят. св. прич. ср. р.).