освинили

Речник на българския език

1. освинили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

освинили е производна форма на освиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. освинили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

освинили е производна форма на освиня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).