освинили
1.
освинили —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.
освинили
е производна форма
на освиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
освинили —
мин. деят. св. прич. мн. ч.
освинили
е производна форма
на освиня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).