освинила си

Речник на българския език

1. освинила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

освинила си е производна форма на освиня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. освинила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

освинила си е производна форма на освиня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).