освинеше

Речник на българския език

1. освинеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

освинеше е производна форма на освиня (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. освинеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

освинеше е производна форма на освиня (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).