освинели

Речник на българския език

1. освинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

освинели е производна форма на освиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. освинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

освинели е производна форма на освиня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).