освинела

Речник на българския език

1. освинела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

освинела е производна форма на освиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. освинела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

освинела е производна форма на освиня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).