освидетелствал си

Речник на българския език

1. освидетелствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

освидетелствал си е производна форма на освидетелствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. освидетелствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

освидетелствал си е производна форма на освидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. освидетелствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

освидетелствал си е производна форма на освидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).