освидетелствал е

Речник на българския език

1. освидетелствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освидетелствал е е производна форма на освидетелствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освидетелствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освидетелствал е е производна форма на освидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. освидетелствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освидетелствал е е производна форма на освидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).