освидетелствало

Речник на българския език

1. освидетелствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освидетелствало е производна форма на освидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освидетелствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освидетелствало е производна форма на освидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. освидетелствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

освидетелствало е производна форма на освидетелствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. освидетелствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

освидетелствало е производна форма на освидетелствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).