освещавал

Речник на българския език

1. освещавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освещавал е производна форма на освещавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освещавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освещавал е производна форма на освещавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. освещавал — мин. деят. св. прич. м. р.

освещавал е производна форма на освещавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. освещавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

освещавал е производна форма на освещавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).