осветявал

Речник на българския език

1. осветявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осветявал е производна форма на осветявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осветявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осветявал е производна форма на осветявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осветявал — мин. деят. св. прич. м. р.

осветявал е производна форма на осветявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осветявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осветявал е производна форма на осветявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).