осветлял

Речник на българския език

1. осветлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осветлял е производна форма на осветля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осветлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

осветлял е производна форма на осветля (мин. деят. несв. прич. м. р.).