осветлило

Речник на българския език

1. осветлило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осветлило е производна форма на осветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осветлило — мин. деят. св. прич. ср. р.

осветлило е производна форма на осветля (мин. деят. св. прич. ср. р.).