осветлил

Речник на българския език

1. осветлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осветлил е производна форма на осветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осветлил — мин. деят. св. прич. м. р.

осветлил е производна форма на осветля (мин. деят. св. прич. м. р.).