осветлил
1.
осветлил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
осветлил
е производна форма
на осветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
осветлил —
мин. деят. св. прич. м. р.
осветлил
е производна форма
на осветля (мин. деят. св. прич. м. р.).