осветиха

Речник на българския език

1. осветиха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осветиха е производна форма на осветя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осветиха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осветиха е производна форма на осветя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).