осветим

Речник на българския език

1. осветим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

осветим е производна форма на осветя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. осветим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

осветим е производна форма на осветя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).