осветилия

Речник на българския език

1. осветилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

осветилия е производна форма на осветя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. осветилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

осветилия е производна форма на осветя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).