осветеше

Речник на българския език

1. осветеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

осветеше е производна форма на осветя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. осветеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

осветеше е производна форма на осветя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).

3. осветеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

осветеше е производна форма на осветя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

4. осветеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

осветеше е производна форма на осветя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).