осветели

Речник на българския език

1. осветели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осветели е производна форма на осветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осветели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осветели е производна форма на осветя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. осветели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осветели е производна форма на осветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. осветели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осветели е производна форма на осветя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).