освестяло

Речник на българския език

1. освестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освестяло е производна форма на освестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

освестяло е производна форма на освестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).